Септември идва с мечта за социални бунтове и бунт на улицата

От Фейсбук профила на Диана Дамянова

БУРНА ЕСЕН ИЛИ ПРОСТО ЕСЕН

          Бурна есен ни чака!

          Поне, ако слушаме заканите на ваканцуващите в момента политици. Щото те, като съберат енергия и….. ще ни почнат.

          Възраждане обявява перманентен протест.  Не само перманентен, ами и непрекъснат. Въобще, ще се въоръжи с червена боя и няма да отстъпи нито на сантиметър…. щото зад него е само Москва.

          Принципът е: пари има действайте! И милионни възрожденски орди окупират всичко що е институция… до свалянето на правителството. Заливат ни у червено и готово.

          После, кво ще стане не се казва, щото чак такива обяснения не ни дължат.

          ППДБ-тата прогнозират, криза, обедняване, инфлация и… автокрация.

          Цялата трубадурска армия  въоръжена с тези опорки и ни залива от страната, че и от чужбина.

          Както вече веднаж писах, много важен елемент за осъществяване на идващия социален бунт е да има висока инфлация. Седи си ППДБ-то и най-вече ПП-то и си повтаря за тази висока инфлация, която би спасила страната от автокрация. Щото, то там ходът на мисли си е такъв.

          Борисовият ГЕРБ е преминал на старите песни на нов тон.

Обикаля Борисов страната, ругае по вътрешния враг, ограден е от верни партийни другари и…. дума не обелва за кандидат-президента на ГЕРБ. Щото за Борисов винаги главен коз е изненадата.

          Така изненадващо един път издигна една Цецка, щото беше убеден, че и кон да издигне, ще спечели, то пък взе че доведе Радев на власт. Щото, извинете, ама зад Цецка не се построи много мощно и единно и самия ГЕРБ.

           Разбира се, така беше за първия мандат.

           На втория решаваща роля изигра „С вас сме г-н президент”, което беше направено от демократичните добри сили, въпреки че ясно чухме отговора на въпроса „Чий е Крим”. Ама, се направихме че не го чуваме.

         Поразителна е активността на „добрите сили” в геополитическото громене на Радев, когото сами избраха и в готовността всички, ама съвсем всички, но само ние, да издигнем онази кандидатура-мечта, дето ще повлече вълна на одобрение сред българския народ.

          Въобще, поне на този етап, се вземат солидни мерки кандидатът на „добрите” да не стигне до балотаж.

          Новото начало на Пеевски си мълчи, както и самият Пеевскии, а всички демократични вопли да се разцепят Пеевски от Борисов , за сега удрят на камък.

          И сякаш бъдещият президент ще бъде избран от именно това единство.

           Заедно са си феномените и никаква некадърна интрига не може да ги разколебае.

           А дали Пеевски ще закрие това КПК или пък напротив – ще си избере ново ръководство на същото КПК си е въпрос, който ще си решава самият Пеевски.

          Радев се оглежда. Както винаги се оглежда.

          Така, докато се оглеждаше, пропусна да слезе на политическия терен и наистина да ги омете. Сега се оглежда хем за това, хем за онова – някак да използва добрия си президентски рейтинг за да пробута своя кандидатура, ама пък де не изпуска и изпълнителната власт.

          Ама то, онова, може да стане само заедно с това – да се слезе на политическия терен, да се овъргаляш в калта, да станеш един от тях и едвам тогава те да отидат и евентуално да гласуват за теб. Не работи магията хем така, хем онака.

           Ама пък, как да скочи Радев, като то не се виждат избори, а пък в същото време ако вземе да скочи, големият московски брат ще бъде силно обезоръжен на българския терен  и за следващата година. Все кофти избори…

          От където и да го погледнеш – все мъка.

           На фона на това се явява интрига. Държавата продавала  десетки хиляди държавни обекти…. На търг.

          И кой е най-разстроен от този факт.

          Естествено добрите сили.

          Да, да, именно онези, дето би трябвало да им е много известно, че държавната собственост е раково образувание, което ежедневно и ежечасно създава корупция.

         Но не, „добрите сили” някак тревожно се тревожат от разпродажбата… на търг на ненужната държавна собственост и сякаш искат тя да си остане държавна, противно на шумните си твърдения, че са за частна собственост и против държавна такава.

         А продажбата на търг, о това вече е кощунствено!

         Най-сладък е онзи самотен бегач от Меч, или както там се казваше партийното му формирование.

         Той поне е ясен – „долу всичко” и цялата власт на върха на меча.

        Така, септември идва  с мечта за социални бунтове, президентски протуберанси, възрожденско-мечовиден-величав бунт на улицата.

          И тишина от главните герои.

           Щото те, заедно със своите партньори пък  си бачкат за един четиригодишен мандат.